Психична регулация, защити и "пускане" на контрола.

Въпросът за удовлетворението и психичното благополучие не може да бъде разглеждан извън индивидуалната структура на личността. Психичното функциониране е динамичен процес, който се формира във взаимодействие между вътрешните преживявания и външната реалност. Различните типове личности изискват различни начини за възстановяване и саморегулация.

Стрес и характерологични реакции

При психично напрежение се активират устойчиви модели на поведение, които функционират като защитни механизми. При някои хора доминира тенденция към отдръпване, подтискане и интроверсия, докато при други се наблюдава хиперактивност, повишен контрол и прекомерна ангажираност. И двата типа реакции служат за овладяване на тревожността, но при хронично натоварване могат да доведат до изчерпване на психичните ресурси. Повечето хора се адаптират по средата, ситуацията, настроението. Това е така наречената "златна среда" на амбивертната липност, по средата на енергийната ос, между интроверт и екстроверт. В много редки случаи можем да срещнем личност в едната, или другата крайности, където интровертите анализират, изслушват, концентрират се, а екстровертите се обръщат към социалните контакти. Същевременно човекът преминава през различни периоди на отдръпване, обмисляне, подготовка, последвани от действие, което в повечето случаи е свързано с повече социални взаимодействия.

Телесна и афективна регулация

Психичното и телесното функциониране са тясно свързани. Нарушенията в съня, храненето и ритъма на почивка често са първични сигнали за вътрешно напрежение. Изкуството, музиката, движението, символното преживяване имат регулативна функция, като създават възможност за афективна преработка и емоционално освобождаване.

Приемане на себе си и контакт с реалността

Психичното здраве предполага способност за приемане на амбивалентността в собствената личност. Отказът от идеализирани образи на Аз-а позволява по-реалистична самооценка и по-зрял контакт с другите.

Контролът като защитен механизъм

Контролът представлява вторична защита, която често се активира след преживяна загуба, травматично събитие или нарушено чувство за сигурност.

В клиничен контекст контролът често е свързан с повишена тревожност, ригидност и затруднен емоционален контакт.

"Пускането" на контрола като терапевтичен процес

Отказът от прекомерен контрол е постепенен процес на изграждане на доверие към вътрешния психичен свят и външната реалност. Така се създава условия за по-дълбок контакт със собствените емоции и по-интегрирано преживяване на живота.

Луиза Кристенсен

психолог, психомоторен аналитик